Лутъри в центъра на София?
За живота под капак това е типично - втренчваш се в Минеаполис и Сиатъл, само че концепция си нямаш от протичащото се във " Факултета “ и „ Филиповци ", " Столипиново ", " Шекер махала " или " Максуда ", в " Кошарника " и " Огоста ", в сливенската " Надежда ". Гледаш по малкия екран по какъв начин бял служител на реда убива черен юноша в Съединени американски щати, по какъв начин тълпи разграбват магазините по 5-о авеню, само че отказваш даже да допуснеш, че етническо напрежение е допустимо и на твоята улица. Знаеш, че има такова, само че изпитваш безгранична религия в националната милиция, която ще държи ромите надалеч от очите и сърцето.
Цветната американска пролет изненада тези, които живееха в персонален или колективен балон. Тези, които от стерилната среда на балона не виждат нищо друго от собствената си проекция на живота и натоварват близките с качества, които те просто нямат - едни смяташ за пример на несъществуващо състрадание, а други заклеймяваш поради грехове, които не носят.
Българската действителност е цялостна с сходни " балонни хора ",
които не виждат масата, която живее тотално отвън публичния контракт. Има и други " балонни хора ", които я виждат, само че единствено с цел да я употребят по изборно време или за задачите на НПО-проекта.
Балонното живуркане основава не добавена действителност, а чиста виртуална среда, в което нищо не е такова, каквото е. Например, в Съединени американски щати виждаме извънредно мощни митинги, а откъм гърба прозира сянката на идните президентски избор - и те, а не битката за равни права, предопределят партийните ходове и свеждат наличните проблеми до битово, злободневно равнище. И хората още веднъж остават в своя балон.
И в България е по този начин - поставят се палеативни грижи, а проблемите се задълбочават - гетата стават все по-големи, все по-бедни и по-необразовани и властта - без значение по какъв начин се назовава тя - не прави нищо по този въпрос. А това може да докара единствено до едно - парата да избие и капакът, с който затулваме проблемите - да изхвърчи. В Съединени американски щати не е по този начин - там от години се поставят грижи за намаляване на безработицата измежду малцинствата, образованието не е проблем, а всевъзможни форми на расизъм са публично нетърпими. Но резултатите очевидно са като в България.
След Похода до Вашингтон и убийството на доктор Кинг през 1968, Съединени американски щати считат, че са решили законодателно този проблем. Настава време за демократични практики, мулти-култи времена. Години наред, да вземем за пример, Съединени американски щати канеха български, а и изобщо - източноевропейски публицисти, с цел да опишат челния си опит в справяне с етнически проблеми. У нас е същата работа - на практика, след 1989 и най-много след влизането ни в Европейски Съюз, е много безконтролно да се каже, че равенството тук не е законодателно обезпечено. Място за промени има, само че базата в тази посока е налична и настояща.
Законодателните промени обаче съвсем
не са задоволителни за решение на етнически проблем.
В Съединени американски щати големи расови протести има на всеки 20 години, без значение от големия път, който страната е извървяла. През кървавото лято на 1919 година избухва протест, много по-сериозен от настоящия - избиват се стотици ветерани, завърнали се от фронта на Голямата война. През Втората международна става нещо сходно - през 1943 година черни и бели отпускари от фронта си спретват зверско меле в Детройт, след което остават 36 натрупа и 700 ранени. Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс, Черните пантери са през 60-те. През 80-те са конфликтите в Маями, при които остават 18 убити, в това число 4 бели служители на реда, които се пробват да задържат черен моторист. Разбира се, да не забравяме протеста в Лос Анджелис през 92-а след оправдаването на убийците на Родни Кинг; потресаващите фрагменти от Фъргюсън, Мисури през 2014 - след убийството на Майкъл Браун; от Бостън след случая " Фреди Грей "...
Т.е. етническото напрежение в Съединени американски щати в никакъв случай не е спирало, в никакъв случай интеграцията не е била задоволително ефикасна - на инат на демокрацията, законите и мислите на хората под стъкления капак.
Същото се случва и у нас.
Бунтовете в гетата са периодически.
Заради съборени къщи имаше митинги в махалите на Ямбол, и на Бургас, и на Пловдив и т.н. Роми с брадви се разхождаха в " Красна поляна " през 2007-а. Имаше митинги в " Орландовци ". Антицигански протести пък имаше в Гърмен и след убийството в Катуница през 2011, което докара до конфликти в доста точки на страната. През онази 2011 година отново роми с брадви и сопи пазеха гетата си от действителни или измислени мотористи и скийнхед. Общото беше, че и българи, и роми желаеха, мечтаеха, надяваха се да се стигне до разпра. Е, имаше и доста симпатични ромски " протести " - като оня в Раднево, в който 20-30 дами желаеха " Пеев " да остане началник на ДАНС през 2013-а.
Интеграция ли? Няма такава и в Съединени американски щати, и в България. Малцинствата са сепарирани, гетоизирани. Те бълват ниска просветеност и висока престъпност - и в Съединени американски щати, и в България съотношението сред малцинство и болшинство е едно на улицата, а напълно друго в пандиза. Няма общоприемливи стратегии за интеграция, има потоци НПО-пари и неефективни програми-касички като " ромското включване ". Пренебрегването на етническите проблеми води до нова беднотия за малцинството, ново сепариране, ново крадене и най-много нова омраза към другия.
Но има и големи разлики между България и Америка.
Тук е невероятно да се развие оная категория демократична мисъл, която се пробва да придаде смисъл на безрасъдното.
Два образеца. Тези, които грабят магазините в Съединени американски щати, в този момент се назовават " лутъри ", а самото мародерство е " лутинг ". Тази дума, въпреки не нова, вероятно ще бъде дума на годината, в случай че не я изпреварят " ковидиотите ". Интересното е, че в Съединени американски щати редовно се постанова мнението, че лутингът е привилегия на борците за права, които са на улицата. Те мародерстват фешън бутици, тъй като са гладни, те ограбват Apple, щото не могат да си разрешат iphone и така нататък През 2014, след Фъргюсън, имаше една забавна публикация на Вики Остервейл " В отбрана на лутинга ", в която долу-горе се изяснява, че мародерството е исторически аргументиран прийом за битка на американските черни срещу белите угнетители. Звучи шизофренично, само че сходна режисура е позволена за сериозен спор в демократичния свят.
Вторият образец визира законодателния отговор на сходни проблеми. 9 дни след старта на американската пролет в Конгреса стартира разискване на полицейска промяна, която да докара до спиране на насилието на органите на реда върху беззащитните американци. Как предложиха да стане това? Като се отстрани така наречен " дипломиран имунитет " на служителите на реда, който е годен от 60-те години насам. Т.е. да се направи по този начин, че служителите на реда да мислят хиляда пъти, преди да употребяват мощ против някой. Мъдро? В българския, а и в европейския прочит това означава, че служителите на реда просто ще заобикалят всяка приложимост на сила от боязън, че ще влязат в пандиза. Всяка, даже и наложителната. Вносителите на смяната - либертарианецът Джъстин Амeш от Мичигън и прогресистката Аяна Пресли от Масачузетс не си задават такива въпоси. В Минеаполис пък общинарите напряко взеха решение да разхлабен полицията и да я заместят с нещо друго, което не е доста ясно.
От другата страна на барикадата стои сенаторът реакционер Том Котън, който пуликува в NYTimes коментар-призив - пратете войската против протестиращите - нещо, което е близо и до акъла на Доналд Тръмп.
Както виждате - елементарни отговори.
Тук, в Европа, май няма такива. Не знам. Тук още не сме достигнали тази фаза. Нашите мисловни флуктуации са в други направления.
Протестите в Америка постоянно са били отразявани по-силно, те са с по-голям ехтене. Драмата в Минеаполис мигновено покри митингите в Хонг Конг или " жълтите жилетки " в Париж - това е обикновено, освен тъй като става дума за Съединени американски щати, а тъй като етническите конфликти постоянно концентрират интереса на медиите повече от обществените. Протести в поддръжка имаше в Лондон, във Виена, под дърво и камък - вкл.и в София, където 50 души сляха Black Lives Matter и знамето с дъгата в някакъв доста чудноват микс.
Това не са решения. Никъде никой не е решил расови или етнически проблеми със закон, указ, плакат-самоделка, камо ли със силата на армията и полицията. Механичното разбъркване на обичай, традиции, на просвета и религии в никакъв случай не би довело до действителен резултат.
Хората живеят спокойно не тъй като ги карат, а защото желаят. Когато се трудят, когато получат идентична цена за труда си, когато имат идентичен достъп и отношение към образованието и опазването на здравето, когато всички съблюдават общи регулации. Сложно е, само че всичко останало е гето и ненавист.
Цветната американска пролет изненада тези, които живееха в персонален или колективен балон. Тези, които от стерилната среда на балона не виждат нищо друго от собствената си проекция на живота и натоварват близките с качества, които те просто нямат - едни смяташ за пример на несъществуващо състрадание, а други заклеймяваш поради грехове, които не носят.
Българската действителност е цялостна с сходни " балонни хора ",
които не виждат масата, която живее тотално отвън публичния контракт. Има и други " балонни хора ", които я виждат, само че единствено с цел да я употребят по изборно време или за задачите на НПО-проекта.
Балонното живуркане основава не добавена действителност, а чиста виртуална среда, в което нищо не е такова, каквото е. Например, в Съединени американски щати виждаме извънредно мощни митинги, а откъм гърба прозира сянката на идните президентски избор - и те, а не битката за равни права, предопределят партийните ходове и свеждат наличните проблеми до битово, злободневно равнище. И хората още веднъж остават в своя балон.
И в България е по този начин - поставят се палеативни грижи, а проблемите се задълбочават - гетата стават все по-големи, все по-бедни и по-необразовани и властта - без значение по какъв начин се назовава тя - не прави нищо по този въпрос. А това може да докара единствено до едно - парата да избие и капакът, с който затулваме проблемите - да изхвърчи. В Съединени американски щати не е по този начин - там от години се поставят грижи за намаляване на безработицата измежду малцинствата, образованието не е проблем, а всевъзможни форми на расизъм са публично нетърпими. Но резултатите очевидно са като в България.
След Похода до Вашингтон и убийството на доктор Кинг през 1968, Съединени американски щати считат, че са решили законодателно този проблем. Настава време за демократични практики, мулти-култи времена. Години наред, да вземем за пример, Съединени американски щати канеха български, а и изобщо - източноевропейски публицисти, с цел да опишат челния си опит в справяне с етнически проблеми. У нас е същата работа - на практика, след 1989 и най-много след влизането ни в Европейски Съюз, е много безконтролно да се каже, че равенството тук не е законодателно обезпечено. Място за промени има, само че базата в тази посока е налична и настояща.
Законодателните промени обаче съвсем
не са задоволителни за решение на етнически проблем.
В Съединени американски щати големи расови протести има на всеки 20 години, без значение от големия път, който страната е извървяла. През кървавото лято на 1919 година избухва протест, много по-сериозен от настоящия - избиват се стотици ветерани, завърнали се от фронта на Голямата война. През Втората международна става нещо сходно - през 1943 година черни и бели отпускари от фронта си спретват зверско меле в Детройт, след което остават 36 натрупа и 700 ранени. Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс, Черните пантери са през 60-те. През 80-те са конфликтите в Маями, при които остават 18 убити, в това число 4 бели служители на реда, които се пробват да задържат черен моторист. Разбира се, да не забравяме протеста в Лос Анджелис през 92-а след оправдаването на убийците на Родни Кинг; потресаващите фрагменти от Фъргюсън, Мисури през 2014 - след убийството на Майкъл Браун; от Бостън след случая " Фреди Грей "...
Т.е. етническото напрежение в Съединени американски щати в никакъв случай не е спирало, в никакъв случай интеграцията не е била задоволително ефикасна - на инат на демокрацията, законите и мислите на хората под стъкления капак.
Същото се случва и у нас.
Бунтовете в гетата са периодически.
Заради съборени къщи имаше митинги в махалите на Ямбол, и на Бургас, и на Пловдив и т.н. Роми с брадви се разхождаха в " Красна поляна " през 2007-а. Имаше митинги в " Орландовци ". Антицигански протести пък имаше в Гърмен и след убийството в Катуница през 2011, което докара до конфликти в доста точки на страната. През онази 2011 година отново роми с брадви и сопи пазеха гетата си от действителни или измислени мотористи и скийнхед. Общото беше, че и българи, и роми желаеха, мечтаеха, надяваха се да се стигне до разпра. Е, имаше и доста симпатични ромски " протести " - като оня в Раднево, в който 20-30 дами желаеха " Пеев " да остане началник на ДАНС през 2013-а.
Интеграция ли? Няма такава и в Съединени американски щати, и в България. Малцинствата са сепарирани, гетоизирани. Те бълват ниска просветеност и висока престъпност - и в Съединени американски щати, и в България съотношението сред малцинство и болшинство е едно на улицата, а напълно друго в пандиза. Няма общоприемливи стратегии за интеграция, има потоци НПО-пари и неефективни програми-касички като " ромското включване ". Пренебрегването на етническите проблеми води до нова беднотия за малцинството, ново сепариране, ново крадене и най-много нова омраза към другия.
Но има и големи разлики между България и Америка.
Тук е невероятно да се развие оная категория демократична мисъл, която се пробва да придаде смисъл на безрасъдното.
Два образеца. Тези, които грабят магазините в Съединени американски щати, в този момент се назовават " лутъри ", а самото мародерство е " лутинг ". Тази дума, въпреки не нова, вероятно ще бъде дума на годината, в случай че не я изпреварят " ковидиотите ". Интересното е, че в Съединени американски щати редовно се постанова мнението, че лутингът е привилегия на борците за права, които са на улицата. Те мародерстват фешън бутици, тъй като са гладни, те ограбват Apple, щото не могат да си разрешат iphone и така нататък През 2014, след Фъргюсън, имаше една забавна публикация на Вики Остервейл " В отбрана на лутинга ", в която долу-горе се изяснява, че мародерството е исторически аргументиран прийом за битка на американските черни срещу белите угнетители. Звучи шизофренично, само че сходна режисура е позволена за сериозен спор в демократичния свят.
Вторият образец визира законодателния отговор на сходни проблеми. 9 дни след старта на американската пролет в Конгреса стартира разискване на полицейска промяна, която да докара до спиране на насилието на органите на реда върху беззащитните американци. Как предложиха да стане това? Като се отстрани така наречен " дипломиран имунитет " на служителите на реда, който е годен от 60-те години насам. Т.е. да се направи по този начин, че служителите на реда да мислят хиляда пъти, преди да употребяват мощ против някой. Мъдро? В българския, а и в европейския прочит това означава, че служителите на реда просто ще заобикалят всяка приложимост на сила от боязън, че ще влязат в пандиза. Всяка, даже и наложителната. Вносителите на смяната - либертарианецът Джъстин Амeш от Мичигън и прогресистката Аяна Пресли от Масачузетс не си задават такива въпоси. В Минеаполис пък общинарите напряко взеха решение да разхлабен полицията и да я заместят с нещо друго, което не е доста ясно.
От другата страна на барикадата стои сенаторът реакционер Том Котън, който пуликува в NYTimes коментар-призив - пратете войската против протестиращите - нещо, което е близо и до акъла на Доналд Тръмп.
Както виждате - елементарни отговори.
Тук, в Европа, май няма такива. Не знам. Тук още не сме достигнали тази фаза. Нашите мисловни флуктуации са в други направления.
Протестите в Америка постоянно са били отразявани по-силно, те са с по-голям ехтене. Драмата в Минеаполис мигновено покри митингите в Хонг Конг или " жълтите жилетки " в Париж - това е обикновено, освен тъй като става дума за Съединени американски щати, а тъй като етническите конфликти постоянно концентрират интереса на медиите повече от обществените. Протести в поддръжка имаше в Лондон, във Виена, под дърво и камък - вкл.и в София, където 50 души сляха Black Lives Matter и знамето с дъгата в някакъв доста чудноват микс.
Това не са решения. Никъде никой не е решил расови или етнически проблеми със закон, указ, плакат-самоделка, камо ли със силата на армията и полицията. Механичното разбъркване на обичай, традиции, на просвета и религии в никакъв случай не би довело до действителен резултат.
Хората живеят спокойно не тъй като ги карат, а защото желаят. Когато се трудят, когато получат идентична цена за труда си, когато имат идентичен достъп и отношение към образованието и опазването на здравето, когато всички съблюдават общи регулации. Сложно е, само че всичко останало е гето и ненавист.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ